са мануални техники, който са развити от  Стеко (Luigi Stecco) италиански физиотерапевт. Метода добива популярност през последните 30 години, като се базира върху проучвания, практика и дисекции на голям кръг от мускулно-скелетни проблеми. Методиката се фокусира върху фасциите и по-специално върху дълбоката мускулна фасция, вкючително епинизиум(epimysium) и ретинакула(retinacula), разглеждайки миофасцията като триизмерна цялост. През последните години чрез сътрудничество между факултетите по анатомия между университетите Рене Париж и Падуа д-р Карла и д-р Антонио Стеко са извършили задълбочени изследвания на фасциите чрез дисекция на трупове. Те подобряват вече съществуващия биомеханичен модел разработен от Луиджи Стеко, като предоставят нови хистологични и анатомични данни. Тази техника представлява пълен биомеханичен модел, който спомага при дешифрирането на ролята на фасциите в мускулно-скелетните дисфункции. Основата на тази техника е локализиране на специфична зона фасция, която отговаря на специфично ограничено движение. След като открием ограничено или болезнено движение т.н специфична зона от фасцията реагира. След прецизна манипулация на тази зона движението може да бъде възстановено. В действителност чрез анализиране на мускулно-скелетния апарат, Стеко разбрал че тялото може да бъде разделено на 14 сегмента и всеки сегмент по същество е изграден от 6 миофасциални единици, състоящи се от едноставни и двуставни еднопосочно насочени мускулни влакна на дълбоката фасцията (включително epimizium), който изпълняват едно и също движение в една равнина. Многобройни мускулни влакна водят началото си от самата фасция, а на свой ред миофациалните инсерции продължават към различни мускулни групи и оформят последователност(миофасциална верига). По този начин еднопосочни миофасциални единици се свързват с мускулно-сухожилно структори и влакната на двуставните мускули, за да образуват миофасциална последователност. Докато част от фасцията е закрепена към коста останалата част от нея е свободна да се движи. Свободната част от фасцията позволява мускулна тракция или миофасциални вектори да се сближат в определен момент, наречен векторен център на кординацията(ЦК). Мястото на всеки център на кординацията е изчислен, като се взима предвид силата приложена върху вектора необходима за извършване на всяко движение. Шесте движения се извършват в 3-те равнини и рядко се извършват по-отделно, по–често се комбинират заедно, за да се образува междинна треактория подобна на PNF моделите (диагонали). За да се синхронизират тези сложни движения, са индентифицирани други специфични точки на фасцията (често върху ретинакулома), и в последствие  наречени център на движение (ЦД). Дълбоката фасция ефективно и идеално възприема и следователно асистира при организиране на движението. В действителност вектор или аферентен импулс, нямат голямо значение за централната нерна система, както и всеки друг вектор освен ако тези вектори не са очертани и дават пространствена значение. При човека сложността от физическите дейности от части е определена от синхронното пресичане между крайниците. Всеки път когата част от тялото се движи в дадена посока в пространството има миофасциално обтягане, преднапрежение в рамките на самата фасция. Окончания вградени в фасцията се стимулират и провеждат по правилен път информацията. Всяка пречка или грешка в плъзгането на фасцият би могла да измени аферентния път и резултата е не последователно движение. Предполага се че фасцията участва в проприорецепцията и периферната нервна система при строго сътрудничество с централната нервна система.

Терапевтичено въведение:

Фасцията е много обширна и затова би било неуместно и трудно да се работи върху цялата й повърхност. Локализацията на презизни точки или ключови области може да направи по-ефективна манипулацията. Точен анализ на миофасциалните връзки базирани върху разбирането за фасциалната анатомия може да представи указания за това къде е най-добре да се манипулира. Всяка не физиологична промяна в дълбоката фасция може да доведе до тензионни промени по протежение на свързаните последователно фибри и неправилно активиране на нервните рецептори – не кординирани движения както и произтичащите от това ноцециптивни окончания. Компенсаторното напрежение може да се разпростира по миофасциалната последователност, така миофасциалната непрекъснатост може да изпраща болката по продължение на крайника или на разтояние дори и при отсъствие на специфична нервно-коренчева увреда. В клиничната практика случай на болка подобна на сакралгия и цервикобрахиалгия без забележимо нервно-коренчево дразнене са чести. Тази техника позволява на терапевтите да работят на разтояние от самата локация на болката, често мястото е възпалено и болезнено. Всяка миофасциална единица (зоната където най-често се усеща болката), е известна като център на персепция. В действителност най-важно е да насочим нашето внимание върху причината за болката, след това проследяваме произхода на болката и нейната локализация или по специално тригерните точки в дълбоката фасция.

Целта на миофасциалната терапия е да възстанови плъзгането между вътре фасциалните фибри. Повишаване на темперетурата на избрани области от фасцията (отговарящи на център на кординацията) чрез натиск с ръка биха могли да преобразуват  фасцията от патологично състояние на гел (твърда фасция) до физиологично състояние на течна фасция. Тази промяна в плътността вероятно се дължи на две събития:

 На първо място – по време на прилагане на ръчен натиск, съединителната тъкан се адаптира към натиска и вътре фасциалните свободни нервни окончания могат да се плъзгат със фасцията по свободно, което би могло да обясни внезапното намаляване на болката по време на манипулацията върху третираната зона.

 Второто събитие се развива през следващите дни с повишаване на течноста в манипулираното място, физиологичното опъване на мускулните фибрите със фасцията по време на мускулна контракция може да доведе до утаяване на колаген и еластични фибри по вектора на приложената сила. Последващото възстановяване на плъзгането между съединителната тъкан и слоевете фасция биха посволили тензионна корекция по време на мускулното съкращение в резултат на подходящо опъване на околоставните структори като сухожилия и капсули. Възстановената еластичност на фасцията може да обясни задоволителния резултат подържан във времето.