1.Мануална терапия

 

Кинезитерапията се явява основно профилактично и лечебно средство при третирането на гръбначните изкривявания. Тя може д а се приложи в начален етап на изкривяването – за спиране хода на прогресия. В по-късен етап, наред с корсето лечение, участва в задържане хода на прогресия. При фиксираните гръбначни изкривявания в млада и по-напреднала възраст, изгражда и подържа добра мускулатура на тялото, облекчава наличие на болка и дискомфорт.

 

Кинезитерапевта изготвя индивидуална терапевтична програма, в зависимост от вида гръбначно изкривяване, хода на прогресия, възрастта и разбира се моментното състояние. Обикновено кинезитерапевтичната програма включва:

 - Лечебна (изправителна) корегираща гимнастика, която включва специално подбрани и целенасочени упражнения за корегиране на стойката, подобряване силата, еластичността и издръжливостта на мускулатурата на тялото. Дихателни упражнения, в съчетание с движение на крайниците.  Различни позиции и пози за изтегляне и подобряване подвижността на гръбначния стълб. Започва се с по-леки упражнения и съобразени изходни позиции. Постепенно се вдига натоварването. В процедурата се включват голяма топка, ластици, леки тежести, балансираща плоча за баланс и правилна стойка от стоеж, и др.

- Лечебен масаж – при болки в гърба за релаксиране на напрегнатата мускулатура.

- Мобилизационни и мекотъканни стречинг техники – за подобряване подвижността на гръбначния стълб и релаксиране на напрегнатата мускулатура.

Кинезитерапевтичната програма се скицира на лист и може да се изпълнява и в домашна обстановка, но само след правилно заучаване на упражненията. Важно е постоянство и системност в заниманията за постигане на добри резултати и за задържането им. Необходимо е периодично посещение в кабинета по кинезитерапия за проследяване хода на състоянието, ефекта от процедурите и евентуална смяна на упражнения.

 

Гръбначните изкривявания се срещат най-често при подрастващите деца (в детско-юнушеската възраст). Те могат да започнат като функционални гръбначни изкривявания, в следствие на мускулен дисбаланс (намалена сила и еластичност на определна мускулна група, спрямо друга). Когато се открият в ранен етап, те са преодолими и е възможно напълно възвръщане на правилна стойка и добър мускулен баланс между мускулите на тялото. Ако не се обърне внимание, процеса може да се задълбочи и вече да се заангажират формата и структурата на самите прешлени на гръбначния стълб в следствие на което, гръбначното изкривяване се превръща в структурно. Вече става ненапълно обратимо, може да се компенсира с вторично изкривяване под или надлежащо спрямо първичното. Причините за появата им са:

- Неправилна стойка.

- Слаба мускулатура на тялото, поява на мускулен дисбаланс между гръбна и коремна мускулатура основно:

- Неправилно натоварване при спортни занимания.

- Костни и нервно-мускулни заболявания.

- Вродени деформации на структурата на прешлените и др.

 Гръбначните изкривявания могат да се развият и да прогресират до завършване на пълно костно израстване, което се смята за края на пубертета. До тогава чрез подходяща програма по кинезитерапия може да се повлияе и спре хода на прогресиране на съответното гръбначно изкривяване. След завършване на костното израстване гръбначното изкривяване се фиксира и вече не може да се повлияе, но и прогресирането му спира. Тук чрез кинезитерапия  се въздейства върху подобряване на мускулния тонус, поддържане на подвижността на гръбначния стълб, облекчаване на болката.

Гръбначните изкривявания спрямо посоката на изкривяване се делят на:

1. Странични или още наречени Сколиози. Те са основно в гръден и поясен отдел на гръбначния стълб. Могат да бъдат и комбинирани гръдно-поясни. Изкривяването може да бъде както в ляво така и в дясно, ако има компенсаторна кривина под или над първичното може да има и в ляво, и в дясно.

2. Предно-задни или още кифотични/лордотични. Нормално гръбначния стълб има двойно S - образна форма, съществува задна извивка КИФОЗА и предна извивка ЛРДОЗА. Увеличаването на тези извивки над нормата им вече се дефинира като изкривяване. В кръста и шията, увеличената предна извивка – увеличена лордоза. А в гръден отдел, увеличената задна извивка – увеличена кифоза. Наблюдава се и комбинирано задълбочаване на двете извивки или още наречено Кифо-Лордоза. Изглаждането на двете извивки се дефинира като Плосък гръб. Ако пък кифозата е по-дълга, т.е обхваща повече прешлени се наблюдава цялостно заобляне на гърба или кръгъл гръб. 

 

 Много често на пациентите се казва, че причината за болките в гърба и ставите на крайниците се дължат на шипове. Всъщност шиповете не са истинската причина за болката. Понятието шип е подвеждащо, защото ни насочва към представата за остри костни израстъци, които чрез бодеж причиняват болка. В действителност шиповете много често са обли. 

При увреждане на ставния хрущял костната тъкан започва адаптация чрез образуване на нова кост. Разрушаването на хрущяла и оголването на ставната повърхност води до стрес на подлежащата кост. Тя отговаря чрез хипертрофия – това е костния израстък – шип/остеофит/. 

Медицинският термин остеофит означава увеличение на нормалната костна структура и е белег за дегенерация/износване/ - най- често при заболяването остеоартроза. Среща се много често при хора над 50 години, особено в тазобедрената става, ставите на рамената, петите, врата и гръбначния стълб. 

Шиповете се образуват в продължителен процес, появяват се рано в хода на заболяването , не е правилно да се смята, че са късен белег . Често са безболезнени и се откриват случайно при рентгеново изследване. 

Болезнената симптоматика не е пряко свързана с появата им, а се дължи на анатомични и физиологични изменения в костните хрущяли и меките тъкани около ставите –болки, разпростираки се към ръцете и краката. 

Основните причини за поява на шиповете са : наследствени, свързани с начина на живот/ лоши хранителни навици, лоша двигателна култура, неправилна стойка, стрес/ , напредване на възрастта, травми. 

Сред най-често срещаните оплаквания са болките в гърба, свързани с промени и образуване на шипове в гръбначния стълб. Ще разгледаме тях по-подробно. 

Гръбначният стълб се състои от 32-35 прешлена, разделени от 23 междупрешленови диска. Междупрешленовите дискове са изградени от меко вещество – колаген, връзки, те са своеобразните „амортисьори” на гръбнака и позволяват подвижността на всеки сегмент. Събрани заедно създават пълния обем на движение около оста на гръбнака, особено в областта на шията и кръста. Между прешлените и дисковете са раположени малки стави. Под всяка става, точно зад диска има двойка нервни коренчета, излизащи от гръбначния канал. Кухините, през които преминават нервите са относително тесни. 

Нормалните обстоятелства в живота – възраст, лоша стойка, травми и др. Водят до износване и натрупване на увреждания на костите и ставите на гръбнака: 

- Дисковата тъкан бавно намалява, връзките се разхлабват и се увеличава подвижността в ставите 

- Тялото по необходимост /защитна реакция/ стяга връзките между прешлените. 

- Стегнатите връзки калцифицират - това е един от начините за възникването на шиповете 

-  Стеснява се централният канал и малките нервни каналчета , така се причинява притискане на нервите, водещо до болка, изтръпване,, слабост в крайниците, намалена подвижност в отделни области на гръбначния стълб. 

 

Освен  така описаните остеоартритни изменения на гръбнака,шиповете могат да са белег и на други заболявания –автоимунни възпаления/ревматоиден артрит/ например. 

Днес не съществува специфично медикаментозно лечение , повлияващо активно болестния процес. Цел на терапията е да се облекчи болката и съпътстващото възпаление. Прилагат се : нестероидни противовъзпалителни, кортикостероиди. Напоследък се увеличи употребата на т. Нар. Хондропротектори /напр. Флексен, / които ако се започнат в ранен етап могат да забавят дегенерацията на хрущяла. При най- тежките случаи, водещи до инвалидизация се прави операция. 

Основно място в лечението на остеоартрита, съпроводен с шипове заема кинезитерапията. Тъй като основна функция на опорно- двигателния апарат и движението, то е и основното средство на кинезитерапията. Целта на лечението чрез движение е да се възстанови до колкото е възможно нормалната функция на опорно-двигателния апарат, да се подържа доброто общо състояние и да се забавят процесите на стареене в ставите. 

Кинезитерапевтът прецизира натоварването според индивидуалните възможности на ставата като създава условия за облекчено движение/ елиминиране на гравитацията/. 

Известно е , че при остеоартрита болката се усилва при начало на движение и се облекчава при покой. Това подвежда пациентите да намалят движението , което засилва чувството за скованост. Сковаността е характерна за първите сутрешни движения.Когато се прилагат специфични кинезитерапевтични средства се намалява сутрешната скованост. 

За да установи характера на симптомите кинезитерапевтът си служи с множество функционални тестове, оценяващи движенията в ставите, работата на мускулите, нервната проводимост и на база на тази функционална диагностика поставя задачите и подбира най-подходящите средства. 

Един курс на кинезитерапия е приблизително 10-15 процедури, като се въздейства за нормализиране на мускулния тонус, подобряване на подвижността на ставите, ако е нужно се стимулира периферната нервна проводимост, засилват се мускулите около гръбнака и по крайницитеи не на последно място пациентът се научава да подържа правилна стойка в своето ежедневие. 

Най-често се започва с лечебен масаж за намаляване на мускулния спазъм, подобряване на кръвообръщението на меките тъкани. Следват мекотъканни техники за увеличаване на обема на движение, релаксиране на скъсените мускули, прилагат се мобилизиращи техники за ставите на гръбнака. Това намалява усещането за скованост и болката. От облекчено положение/ пациентът е седнал или легнал/ се правят упражнения за крайниците, като постепенно и дозирано се увеличава натоварването.

 

Кинезитерапевтичната програма при разкъсване на сухожилие е сходна както при възстановяване след руптура на мускула. Набляга се на постепенно увеличаване еластичността и подвижността на сухожилието – чрез стречинг и ексцентрично натоварване – първо статично, а после и динамично. Важното е да се преудолеят срастванията в следствие на новобразувалата се гранулационна тъкан, която иначе би могла да затрудни плъзгаемостта и движението в областта. По-късно се набляга и на силата на мускула, за пълно възстановяване на мускулно-сухожилното равновесие.

Кинезитерапия при леките разкъсвания е насочена към овладяване на процеса и възвръщане функцията на сухожилието и мускула.

Прилага се:

-    Криотерапия – масаж с лед.

-    Еластична превръзка.

-    Обработване на цикатрикса (белега).

-    Активни мускулни упражнения се изпълняват в следния ред:

   •    Статични натоварвания без обременяване.

   •    Статични натоварвания с обременяване. 

   •    Динамични мускулни контракции в лимитиран обем.

   •    динамични мускулни контракции срещу дозирано съпротивление.

   •    Упражнения за разтягане на мускула, стречинг техники.

   •    Ко-активация на агонист-антагонист и проприоцептивна тренировка. 

   •    Спортно-специфична насоченост.

 

При цялостно разкъсване на сухожилието се налага оперативна намеса – зашиването му и последваща имобилизация. Следопертивната Кинезитерапия е насочена към малко по-плавен преход към натоварване. Започва се първо  със статични упражнения и по-късно прогресиране към динамична сила и подобряване еластичността и подвижността на сухожилието и мускула. Травмата може да се отчете, че е напълно отшумяла, когато няма чувствителност при мускулна контракция. Преминава се през постепенни, прогресиращи мускулни натоварвания срещу съпротивление, преди да се премине и към по-експлозивните натоварвания, т.е плиометричните упражнения. Когато е постигната и пълна еластичност и сила на мускула може да се премине и към постепенни спортни натоварвания. 

 

С възрастта еластичността на сухожилията намалява и те са подложени на дегенеративни промени. Този процес може да се забави с прилагането на системни упражнения. Възпалението на сухожилията (тендинити) могат да настъпят в следствие на намлената им сила и податливи на претоварване. Травмите на сухожилията обикновено са локализирани в места със слаба циркулация. Скъсването на сухожилието може да бъде частично 1-2ра степен или цялостно 3та степен. Обикновено се лекуват оперативно със зашиване и последваща имобилизация в гипс.

Податливи на травми са сухожилията, когато :

-    без адекватно загряване сухожилието е подложено на продължително натоварване или рязко разтегляне.

-    Косо направление на напрежението.

-    Сухожилието е слабо спрямо мускула.

-    Мускула е разтегнат от външни сили.

 

Функционалната диагностика е специфична дейност извършвана от кинезитерапевта, за установяване фукционалния дефицит и двигателните възможности на болния.

Започва се с изследване, чрез което се установява естеството и степента на увреда, дисфункция и неспособност на пациента. На базата на клиничната диагноза, поставена от лекаря, кинезитерапевта подбира и извършва редица функционални тестове – оглед, палпация, гониометрия (за определяне ставната подвижност), мануално мускулно тестуване ( за мускулната сила), сантиметрия, специализирани тестове, неврологични тестове (за баланс, кординация, увреди на централната и периферна нервнa система), измерва хемодинамичните показатели в покой и при физическо натоварване, оценка на трудовата и битова среда.

След изследването се преминава към функционален анализ, на базата на получените резултати. Анализа стои в основата на подбора на адекватно лечение. Отчитат се общото здравословно състояние, периода на развитие на травмата или заболяването, степента на увреда и отражението й върху функциите на пациента, влияние върху социалния и трудов живот, влияние при спотуване и не по-малко важно какво очаква самия пациент.

 

Функционална оценка (диагноза)  – категоризиране на функционалното сътояние на пациента. Тя не се покрива с медицинската диагноза поставена от лекарите. Кинезитерапевта поставя оценка на функцията или дисфункция (двигателна), докато лекаря поставя диагноза на заболяването (патологията). Така пациенти с еднакви заболявания могат да бъдат категоризирани различно според различния двигателен дефицит. Също така пациенти с различни заболявания, но сходни функционални увреди могат да бъдат приобщени в една категория.

 

Прогноза се прави на базата на функционалната оценка. Тя определя възможността на функционално възстановяване и необходимото време. В хода на терапията прогнозата може да претърпи промени в зависимост от хода и бързината на възстановяването.

След прогнозата се преминава и към оформяне на плана на лечение, в краткосрочен и дългосрочен план. Подбират се средствата и методите в процедурата по кинезитерапия, определя се продължителността и честота на заниманията. Основен момент е и какво точно очаква пациента – да възстанови функционалните си способности за да извършва желаните от него двигателни дейности ( ежедневни, битови или работни дейности, хоби, спорт и т.н)

Освен в началото Функцианолната диагностика се прилага и своевремнно в хода на лечението. По този начин се отчитат периодично функционалните промени и се контролира ефективността на поставената методика на кинезитерапия.

 

Лечебната или още изправителна гимнастика е един от основните методи в кинезитерапията за повлияване на неправилна стойка, болки в гърба и шията. Тя включва специално подбрани, систематизирани и целенасочени физически упражнения за коригиране на стойката, подобряване силата, еластичността и издръжливостта на мускулатурата на тялото. Самите упражнения се различават значително от тези във фитнес залата и залата по аеробика. 

 Упражненията имат профилактичен и лечебен ефект:

- изграждат добър мускулен корсет на тялото

- подобряват подвижността на гръбначния стълб

- изграждат самоконтрол за поддържане на правилна стойка, необходимо за предпазване от различни травми и заболявания (хернии) на гърба

- позволяват безболезнени движения и поддържане на мускулния тонус при наличие на болка в гърба и шията

- позволява аналитично засилване на определена мускулна група, работа за симетрия и балансирано развитие мускулатурата на тялото

 Лечебната гимнастика се изразява в:

- Статични и динамични упражнения за мускулатурата на корема гърба и седалището

- Дихателни упражнения в съчетание с движение на крайниците и статично поддържане на правилна стойка (стабилизация на трупа)

- Различни позиции и пози за изтегляне на гръбначния стълб

- Упражнения с различни кинезитерапевтични уреди (голяма швейцарска топка - fitball, ластици, леки тежести, балансираща табла, балансираща възглавница и др.)

Започва се с по-леки упражнения и съобразени изходни позиции. В началото от положение на лег и тилен лег, постепенно преминаване и трениране на правилна стойка от седеж и стоеж. Индивидуалният подход е приоритет, прогресията на упражненията е в зависимост от състоянието и индивидуалните особености на клиента. 

Комплексът от изправителна гимнастика се скицира на лист и може да се изпълнява и в домашна обстановка, освен в кабинета по кинезитерапия. Важно е постоянство и системност в заниманията за постигане на добри резултати и за задържането им. При необходимост лечебната гимнастика трябва да се превърне в режим и начин на живот, като се изпълнява поне 3 пъти седмично.  Обикновено 4-5 занимания заедно с кинезитерапевта са достатъчни в началото за правилно заучаване на упражненията, след което е необходимо периодично посещение в кабинета по кинезитерапия за проследяване хода на състоянието, ефекта от лечебната гимнастика и евентуална смяна на упражнения.

Лечебната изправителна гиманастика се препоръчва при:

- Травми и заболявания, предизвикали нарушаване на стойката

- Заседнал начин на живот и обездвижване

- Болка в кръста, гърба и шията

- Начални форми на дискова херния

- Гръбначни изкривявания

- Бременност и послеродовия период

- Болка след претоварване и необходимост от адаптирано натоварване

 

 Включва следните похвати- поглаждане, изстискване, разтриване, размачкване, вибрации и движения ;

 

поглаждащите движения понижават възбудимостта на дихателните центрове, намаляват тонуса на мускулатурата. Изпълняват се винаги по хода на лимфния и венозния ток, от периферията към центъра. Целят да релаксират и подготвят тъканите и организма.

изстискването е вторият по сила на физиологичното въздействие похват, доближава се до поглаждането, но се извършва по-бавно, с по-голям натиск. Въздейства върху тъканите в дълбочина, предизвиква локално изпразване на лимфните и венозните съдове, последвано от бързото им напълване.Това води до премахване на застойните явления и отвеждане на метаболитните продукти.Подобрява храненето на тъканите и има болкоуспокояващ ефект.

разтриване- оказва се значителен натиск върху кожата, тя се увлича и размества от подлежащите тъкани.Чрез него се подържа нормалната подвижност на кожата, разместват се патологични отлагания в тъканите, разкъсват се фиброгенни сраствания, предотвратява се появата на някои функционални нарушения на ставите. Бързо се получава зачервяване на кожата, подобрява се храненето на тъканите. Този похват има най добър ефект върху ставите. Подържа еластичността им, подобрява кръвоснабдяването в околоставните тъкани.

размачкването е основен начин за обработка на мускулите. За тях е нужна повече сила и ловкост, за да се размачка дълбокомускулната тъкан. Прилагат се бавно, като натискът се увеличава постепенно.Започва се винаги от периферния край на мускула. Чрез този похват се активират проприорецепторите, рефлекторно се разширяват капилярите в мускула и се отварят резервните капиляри, които в покой не функционират.

вибрационните техники биват прекъснати и непрекъснати. Първите действат предимно възбуждащо върху нервната система. Предизвикват съкращения на мускулните влакна, което повишава тонуса.

 

 Лечебният масаж се подразделя на различни видове - сегментарен, съединителнотъканен, периостален. С различните видове се въздейства върху определени зони, свързани с отделните вътрешни органи.

сегментарният масаж се основава на единството на органи, тъкани и системи в организма и тяхното взаимодействие. Повечето заболявания не се проявяват само локално, но предизвикват рефлекторни изменения в кожата, съединителната тъкан, костите. Отстраняването на тези изменения в тъканите може да отстрани първичния патологичен процес и да възстанови състоянието на организма.

съединителнотъканен масаж - изпълнява се със строгоспецифични похвати и цели да нормализира тонуса в съединителната тъкан, нейната подвижност спрямо подлежащите тъкани.Оказва влияние върху поразени органи, които имат обща инервация със съответната зона. При прилагането на този масаж се развиват някои местни и общи реакции - подуване, кожно зачервяване, поява на подкожни кръвоизливи, сънливост, изпотяване.

периостален масаж - нарича се още натисков и се прилага в реактивните точки на костния периост, интензивността на натиска се определя от индивидуалните особености на болния.

 Кинезитерапевтът прилага лечебен масаж след снемане на анамнеза и направена функционална диагностика. В зависимост от спецификата на оплакванията и състоянието на опорно-двигателния апарат масажът в началото е болезнен, затова препоръчваме лечебен курс от 8 процедури с интервал от 3 дни. За възстановяване функцията на гръбнака е важно да се проведе кинезитерапия за засилване на мускулатурата, упражнения за подобряване на ставната подвижност, корекция на поза и стойка.

    

  Масажът възниква в дълбока древност успоредно с народната медицина. Още тогава се прилагат техники като поглаждане и разтриване при наранявания, за да се намали болката, или поглаждане на челото за успокояване. Тези похвати емпирично се развиват и постепенно се усъвършенстват.

   

 Лечебният класически масаж се развива в средата на 19 век и с развитието на естествените науки, анатомията и физиологията все по-често се използва като лечебно средство при различни заболявания.

 

 Кинезитерапевтичната програма за бременни  се изготвя индивидуално в зависимост от състоянието на бременната жена (доколко е била активна физически преди забременяването и здравословното й състояние), както и от това в кой триместър от бременността е.

1.1 Първи триместър. Това е уязвима фаза от бременността. Кинезитерапията се прилага внимателно преценено, ако е необходимо се отлага. Тук целта е укрепване на организма и уравновесяване на нервно-вегетативните процеси. Леките физически упражнения могат да помогнат да намалят усещането за гадене и повръщане и да тонизират организма. Прилагат се предимно:

• дихателни упражнения - самостоятелно и с движение на крайниците.

• Упражнения за тазовото дъно - важно е да се започне от рано, докато тежестта на плода не предизвиква натиска им.

• Упражнения за коремната мускулатура.

• Упражнения за релаксация.

 

1.2  Втори триместър. Вече се навлиза в по-лека фаза на бременността, гаденето и повръщането отминават и енергията се възвръща. Тук независимо от настъпващите физиологични промени, състоянието на кардио-респираторната система позволява понасянето на по-голямо натоварване. Основното внимание се насочва към засилване на мускулите на гърба, тазовото дъно и увеличаване подвижността на гръбначния стълб.

• Дихателни упражнения – коремно, гръдно, смесено дишане, с движение на крайниците.

• Разтягащи упражнения - стречинг.

• Упражнения за засилване на гръбна мускулатура (с ластици, с леки гирички, голяма топка и различни положения с нея) и подобряване на стойката. Докато бебето расте, то натежава и измества центъра на тежестта напред. Компенсирането с леко навеждане тялото назад, няма да помогне особено, а напротив ще окаже натиск в долната част н гр.стълб, което ще предизвиква болка в кръста и постоянен дискомфорт. Наедрелите гърди, също придърпват горната част на трупа напред, предизвикват затваряне на гр.кош и прегърбване на раменете. Това допълнително намалява междуребреното пространство и ограничава дишането. Здравият гръб е от изключителна важност по време на бременност, за да може тялото да се справи с нарасналата тежест отпред и да подържа добра стойка. 

• Упражнения подобряващи подвижността на гръбначния стълб.

• Упражнения за засилване тазовото дъно. Тазовите мускули под въздействието на релаксинга и тежестта от нарастването на плода започват да отслабват и да се разтягат. Това може да накара свинктерите да се отпуснат и при увеличаване на вътрешното налягане при кашляне, кихане или смеене да доведе до леко изпускане  на урина. Това стресово изпускане, не е необичайно явление и обикновено се проявява в късните месеци на бременността. Здравите тазови мускули ще са от полза повреме на бременността и ще подпомогнат възстановяването след раждане.

• Равновесни упражнения

• Упражнения за коремната мускулатура - Основно се наблюдава отслабване и разтегляне на коремните мускули, поради уголемяване на матката и растежа на плода. Здравите и тонизирани коремни мускули ще помогнат за намаляване на болките в гърба, чувството за разтегляне отпред и ще подържат в добра позиция органите в коремната кухина.

• Лек масаж на гърба (при оплаквания и дискомфорt) и/или на долните крайници (при поява на отоци).

 

1.3 Трети триместър . Коремът вече съвсем нараства, което прави гърба още по-уязвим. Налице е лесна уморяемост и тромавост. Може да се намали броя и интензитета на упражнения, но все пак малко подбрани, направени както трябва са от голяма полза. Това е периода в който се набляга на обучение за раждането. Най-вече контролиране на дишането и релаксация на тазовото дъно и коремна мускулатура.

• Упражнения за засилване на гръбна мускулатура (с ластици, с леки гирички, голяма топка и различни положения с нея)

• Равновесни и кодрдинационни упражнения (от стоеж, балансиране върху надуваем диск).

• Упражнения от стоеж за долни крайници (клекове, напади).

• Дихателни упражнения от позиция подобна на родовата. Самите дихателни упражнения са подготовка за родовия акт, съчетават се релаксиране на коремна и тазова мускулатура. (леко повърхностно дишане, голямо задъхано дишане, блокирано дишане, пълно дишане – леко повърхностно, задържане на дишането и накрая пълно издишане с релаксиране на тазовото дъно, леко напрягане на коремна мускулатура).

• Лек масаж на гърба (при оплаквания и дискомфорт) и/или на долните крайници (при поява на отоци).

 

Безспорен е факта, а вече и научно доказано, че колкото е по-активна жената по време на бременност, толкова по-лесно преминава този период, толкова по-лесно преминава родовия акт и толкова по-бързо се възстановява след раждане. Движението поддържа тялото в добра физическа форма, а и влияе на психическото състояние на бременната.

Кинезитерапията е изключително благоприятна по време на цялата бременност, тъй като физическите упражнения включени в комплекса въздействат по следния начин:

- Подпомагат адаптирането към физиологичните промени, които настъпват в женския организъм.

- Стимулират функцията на кръвоносната система, подпомагат  преoдоляването на застойни явления и отоци по долните крайници.

- Засилват функцията на белите дробове и подпомагат дишането, които в по-късен етап се затруднява поради нарастването на корема.

- Подобряват обмяната на веществата и усвояването на енергетични вещества за организма на жената и плода.

- Увеличават гъвкавостта и кординацията, подобряват подвижността на гр.стълб и профилактика от болка в кръста в следствие на изместване на Общия Център на Тежестта.

- Подобряват равновесието, което се затруднява при нарастване на корема.

- Подобряват силата и издръжливостта на мускулатурата на гърба, горни и долни крайници, коремната стена, тазовото дъно.

- Общо тонизират организма и противодействaт на вредни психични състояния.