PNF – Proprioceptive Neuromuscular Facilitation  = Проприоцептивно Невромускулно Улеснение 

PNF – Proprioceptive Neuromuscular Facilitation  = Проприоцептивно Невромускулно Улеснение – това е името на концепция, която по-точно би била обяснена като:

 

Подобряване на функционалноста на невро-мускулната система, чрез стимулиране на проприорецепторите и екстерорецепторите.

 

Проприоцептивно:  участват рецепторите даващи информация относно движението и положението на тялото в пространсвото

 

Невромускулно:  нервната и мускулната система също участват

 

Улеснение: изпълнението е лесно

 

PNF е една от най-популярните и наложили се методики в сферата на физикалната и рехабилитационна терапия от почти 70 години насам. Като всяка съвременна концепция, PNF има своя философия, основни правила и принципи на изпълнение.

 

Дълги години в България методиката е известна като ПНМУ, което значи абсолютно същото. Разликата е не в наименованието, а в практическата прецизност на приложението. Познатото в България ПНМУ е PNF но в малко по – стар, неотговарящ на съвременния му вид, вариант. Развит през 1940-те години като подход за лечение на неврологични пациенти Проприоцептивното неврно-мускулно улесняване (ПНУ) е една от „старите” концепции във физиотерапията третираща всички видове дисфункции на нервно-мускулната система. Революционно за неговото време Д-р Херман Кабат развил лечебна концепция базирана на научи открития. Главната идея на ПНУ концепцията е улесняването на функцията чрез създаване на сензитивен фон за по-добър моторен контрол. Концепцията предлага възможности на терапевтично въздействие, както върху активността (тоест функцията), така и на ниво структура (мускулна и нервна тъкан) на тялото. Въпреки, че някои прилежащи предположения по това време не могат да бъдат доказани (все още), променили са се или трябва да бъдат погледанти от различна перспектива, ПНУ е успял да оцелее. Главната причина за това са неговите крайъгълни камъни -ПНУ философията, основните принципи, ПНУ техниките и формата на ПНУ моделите, рамка за изключително много странен и гъвкав набор от методи. Те позволяват на терапевта да интегрира новите открития без да се отдалечава от основните идеи. За много терапевти ПНУ е директна употреба на ПНУ моделите (диагонали за долен крайник при проблеми в долния крайник и диагонали за горен крайник при проблеми в горния крайник и т.н.). Но ПНУ може да предложи много повече. По време на изпълнението на PNF, различни мускулни модели се “извличат“ чрез специфично стимулиране на различните типове рецептори. Водещо за изпълнението е индивидуалното състояние и двигателен капацитет на пациента. Третирането на пациентите се определя от техния функционален дефицит, който може да се изразява в:

 

– Липса на стабилност и сила при някой дейности

 

– Намаляване на физиологичните (нормални) движения

 

– Намаляване на мускулната сила и стабилност

 

– Лоша координация и баланс

 

– Трудност при изпълнение на ежедневни битови и професионални дейности и др.

 

PNF може да се прилага при всички клинични случаи в които невро-мускулната система е въвлечена в дефицит, като неврология, ортопедия и травматология, педиатрия, гериатрия, вътрешни болести и гинекология. В основата на PNF-концепцията, обаче лежи философията, че независимо от това дали човек е с нарушено здравословно състояние или е здрав, той притежава немобилизиран (скрит) функционален потенциал. “Отключването” на този потенциал е възможно само посретством следването на неврофизиологичните принципи за Моторен Контрол.  Инструмента за това са специфичните PNF техники и двигателните модели в които са изпълнени те. Техниките са групирани в зависимост от целта на терапията и са техники за засилване, релаксация и за координационно обучение.(източник - https://www.pnf.bg/ )